Самота

5.07.2008 г., 0:37 ч.

Поезия » Философска

803 0 3

Някъде там - между деня и нощта.
Някъде там - сам на брега!
Морето ми викаше: "Ела"!
Небето ме молеше да полетя!
Залезът загрижен, с любов ме обля!
Земята, обаче, не ме пускаше!
Раждаше в мене страха!
О, Самота!
И грешна, и свята,
ти ми остана
най-верен приятел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения