Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
38 136
19.11.2008 г., 13:10 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
900 0 5

Как не искам пак да страдам...

Но безумно много ме боли

и в Ада сякаш аз пропадам,

щом не видят теб очите ми.

 

Търся те в непознатите лица,

с които всеки ден се разминавам.

Нараних жестоко хиляди сърца,

но в моето болката още не минава.

 

Така направи, че до последния ми ден

да остане белег от онези две години,

в които давах дори и невъзможното от мен,

но не стигаше, за да бъдем с теб щастливи.

 

Настъпва пак нощта безкрайна

и самотата до мен ще се прокрадне.

За мен отдавна вече не е тайна,

че всичките мечти ще ми открадне.

© Зорница Събева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • колкото и да е трудно, вдигни глава и продължи напред, когато човек реши може да забрави, всичко е въпрос на избор, но труден
  • !!!
    От спомените адски боли и много тежи!!!
  • Благодаря, момичета! Пазя си го....не бих го жертвала за нищо на света.... защото е вярно че се учим от грешките си, а това, което ми се случи е урок за цял живот. Успехи и целувки и на двете!
  • Точно така-пази си спомена. Учим се от грешките си.
  • времето лекува...а любовта понякога се връща...запази красивите спомени...дори живота е един спомен.Поздрави от мен
Предложения
: ??:??