Самота

5.04.2011 г., 23:10 ч.

Поезия » Друга

785 0 1

Самота
Ти! Ти беше щастие неземно.
Промъкна се в моя самотен дворец,
в храма на болката и греха,
а не помоли за разрешение дори.
Нахлу внезапно и неочаквано там,
там, където царуваше мъката.
Там, където Любовта беше чужда,
да, тя беше и ненужна.
Добротата вирееше навред,
но мъката беше нейна сестра.
Само Аз, Аз бях самотна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения