19.05.2019 г., 10:41 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
484 0 0

Мълчи загадъчно небето.

Една звезда навъсено се мръщи.

Чашата прелива с тишина,

в очакване да влезеш в къщи.

 

Розата във вазата увяхна.

Часовникът е спрял, стрелките се целуват.

Чашата прелива от непоносима болка.

Самота със нокти в гърлото се впива.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??