ДругатаАз (С. П.)
105 50
5.08.2018 г., 22:55 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
462 0 2

 

 

Самотна вечер, чаша вино

На ход е поредната лъжа.

Отпивам глътка

в едно с тази самота.

 

Потъвам някъде дълбоко,

с непритихнала в сърцето ми тъга.

Задавам си хиляди въпроси

Защо и до кога?

 

В главата ми нахлуват черни мисли.

Надеждата умирала последна,

но аз не вярвам в това.

Защо забравихте ме всички?

 

Всяка вечер - самота,

всяко утро пак така.

Само спомените стари,

сълзи и празна чаша.

 

Навярно да обичаш

е грях, който се

наказва с лъжа и самота.

А можеше да бъде по-различо.

 

© С. П. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви!
  • Винаги има и такива вечери! Важното е да намерим пак пътя към себе си и да построим отново моста към Света.Хареса ми!
Предложения
: ??:??