Самота

16.03.2022 г., 9:13 ч.

Поезия » Друга

4.0 / 1

268 0 0

Сам-сама попаднах в една гора
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон
Стигам стръмен скален наклон
Високи са скалите
В реката студени са водите
В далечината вият чакалите
Лутам се из гората
още повече се изгубвам
От съдбата негодувам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
И хлябът ми, със седем е кори...

Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...
Къща от думи

И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...

Още произведения »