Седни, самота...
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим,
от къде си дошла.
От загуби изтъкана,
убила всяка мечта.
Щастие, радост...
тънат в забрава.
Топлината човешка
и тя нейде се дяна.
Всичко е временно,
изтекъл срока...
И си останал сам
без цел и посока.
© Лилия Нейкова Всички права запазени