21.09.2021 г., 19:20 ч.  

Самота ли? 

  Поезия » Философска
370 3 8

С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.

 

Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили,
всяка трета цигара допушваш ти стръвно до фас.
Оплаквачка да беше, със злато да бяха платили...
Лицемерна, прегракна ли? Имам ли право и аз,

 

да затръшна света си пред образа твой на скърбяща,
дето мен отразява с гротескни и криви черти?
Ако дяволът пита, кажи му: — Надежда ме праща,
джентълмен си, Рогати. Та, сметката кой ще плати?

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...
  447  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??