12.08.2010 г., 9:54 ч.

Самота в нощен Пловдив 

  Поезия » Пейзажна
626 0 6

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер
се разлива от двете тепета,
а в небето разпенени облаци
се преливат като вълни във морето.
И ми се искаше туй звездопеене,
този райски миг от нощта
да не пазя ревниво за себе си,
а със теб да го споделя.

Ако си някъде и гледаш небето,
ако не те е грабнал съня,
погледни към двете тепета!
Аз съм там и ти махам с ръка.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??