Самотата е с лице на скитник

2.08.2009 г., 23:20 ч. 7 год

Поезия » Друга

5.0 / 12

1174 1 22

на И.К.
Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо.
В утрото тогава все е пусто
и бордюрът има остри ръбове.
Вятърът фучи и сякаш късно е
да отвориш всичките си кръгове.
А сърцето свито е в юмруче,
струва ти се, че дори не бие
и копнееш някой бистър ручей ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
Стогодишен дъжд

Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
Посветено

Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...
Миниатюра

Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...

Още произведения »