,,Усещането за самота не е гъсто и лепкаво,
то е остро и бляскаво като връх на кама.''
,,Бариерата'', Павел Вежинов
Самотата, казват, била страшна.
Тъжно било да си сам.
Да крещиш, а сякаш си ням.
Да вървиш сред пустини
без глътка вода.
Да обръщаш вселени
през трудни пътеки.
Да пълзиш, да се бориш,
да се прибираш вкъщи бездомен,
да усещаш студа и мрака,
да се сливаш с тълпата,
но вътре в душата…
Да, страшно е да си сам…
Еми