16.12.2009 г., 16:07 ч.

Самотен 

  Поезия » Друга
1054 0 3
От самото начало си бях просто аз,
вървях по улици и дъжд вали ме,
чувах единствено моя собствен глас
и никой по пътя не знаеше моето име!
С годините трябваше сам да израстна,
без приятели по пътя мой вървях сам,
но вътре в мен искрата не изгасна
и ще гори завинаги вътре в мен, знам!
Изпитания хиляди по пътя срещах,
опитвах далеч да стоя от чуждото,
след всичко това аз пораствах,
защото разбирах кое е нужното! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??