9.11.2018 г., 21:01 ч.

Самотен съм 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
503 0 0
Сълзи текат по лицето ми,
болката тъй силно ме терзае,
вън дъждът лекичко ръми,
душата ми не може туй да трае.
И през прозореца видях
вехнещи цветя и паднали листа.
За кой ли мой грях
Бог наказа ме със самота?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Не питайте творец защо е тъжен и често се потапя в самота. С отнесена усмивка ще излъже, че е добре,...

Още произведения »