Самотен в нереалното
Един живот, пречупил реалното,
потънал в сянката на вечността,
ридае и отрича всекидневното,
пиейки от извора на младостта.
А тази вечност, мрачна и коварнa,
скрила в дрехите си самота,
обгръща те с прегръдката си хладна
и крие погледа ти от света.
Оставаш неин, оставаш сам,
с ръка протегната към нежността,
опитвайки се да пребориш времето ...