GLAVATA (Тодор)
15 498
4.11.2009 г., 1:49 ч.

Самотен в нереалното 

  Поезия » Друга
910 0 2

Самотен в нереалното 


Един живот, пречупил реалното,

потънал в сянката на вечността,

ридае и отрича всекидневното,

пиейки от извора на младостта.


А тази вечност, мрачна и коварнa,

скрила в дрехите си самота,

обгръща те с прегръдката си хладна

и крие погледа ти от света.


Оставаш неин, оставаш сам,

с ръка протегната към нежността,

опитвайки се да пребориш времето

и да откриеш реалността .

© Тодор Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Реалността доста често е нелицеприятна...Запомнила съм те, Тодор, отдавна не съм те чела. Продължавай, млади момко! Поздрави!
  • Реалността е навън! Ефира е НЕ-реалността!

    "Лазаре, излез!"
Предложения
: ??:??