Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може.
Тя вдишва с наслада тез късни лъчи,
навикнала в малкото нещо
да вижда красивото с жадни очи
и дребната радocт да сеща.
Да броди в гората сред дъб и ела
и билки и плод да намира,
да гледа отблизо как всякапчела ...