Самотна надежда

Сам в празната квартира,

не успявам да заспя,

далеч от всички и в мира

живота си да подредя.

Хората около себе си отблъснах,

те няма да ми го простят,

връзката си с тях прекъснах,

чакам да ми отмъстят.

Пътя сам поех трънлив,

очаквах много "изненади",

превърнах се в саможив,

изградих своите прегради.

Бог остана, в него вярвам,

всичко друго избледнява,

болката отгоре му стоварвам,

а той само наблюдава.

С малкото останала ми прежда,

мечтите свои изтъкавам,

съдбата моя, тя ще отрежда,

за любов единствено се надявам.

12.05.2015.