Някак си развързах страховете си
и пред мен изплуваха усмивките
на печалните ви образи...
Виждах как обичате и мразите
всичко в мене някога разграбено...
Търсихте ли всъщност в мене истина?!
В къщите ви идвах непоканена.
Исках да намеря в някой смисъла.
Исках да рисувам по стените ви.
Късах спомените от кориците.
Същността остана във недрата ми.
А лъгахме се колко, че си липсваме... ...