САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА

… прозорчето ти свети цяла нощ.

Невям и телевизорът работи.

Седя под него – трезвен, стар сархош,

и кротко мръзна в зимните си боти.

Защо не дръпнеш топлото перде,

че да те зърна в жълтата пижама?

Мечтая си за чай от каркаде! –

ако ми слезеш, да го пийнем двама.

Да те загърна с моето сетре –

коя поредна зима то ме топли?

Стих да ти кажа – помня го добре,

от Димчо-Дебеляновите вопли!

И дълго – над панелния ти блок –

да се върти ченгелът на Луната.

Сега – ако отнейде гледа Бог,

дали ще види колко си ми свята?

След малко ще ти кажа: – Лека нощ!

Ще смачкам най-горчивото на фаса.

И ще заспя като във звезден кош –

самотникът под твоята тераса!

1 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 9, 30 ч.