18.01.2014 г., 19:05 ч.

Самотно щастие няма 

  Поезия » Философска
1495 1 20
Два и четир'сет е, а аз съм наспан,
с кокошките легнах май снощи.
От нийде не идва ни вопъл ни стон,
бди луната над заспалите къщи.
Ужасно спокоен съм - нетипично за мен,
като друг път дори не мечтая.
В ръката си стискам стар тото фиш,
дори от кога е - не зная.
Какво бих направил ако трясна милион,
лежа си и просто се питам.
Май ще почакам поне още ден,
че с проверката свършват мечтите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Предложения
: ??:??