29.12.2018 г., 9:52 ч.
Самотно висиш на бесилото на болката...
Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота,
че нахранен по царски добре се живее.
Тогава гориш, а помощ не виждаш!
И няма такава! И чудо би станало,
ако някой отхапе ръката си цяла,
за да прогони чакалите вкопчени
един в друг в борба за късчето твое.
Когато искаш всичко в слепота да те обгърне,
и не само очи, но душа и сърце да ти изтръгнат,
си изпитал единствено само едно -
онази жестоката, пареща болка,
в която живота изтича от твоето същество.
Не стига ти само да викаш с последен дъх:
„Изтръгнете очите ми! Моля!”-
милост това е за теб и за всички останали.
А в разкъсващ бяс и в лудост се молиш,
разкапващ се в киселинността :
- Късайте! Взимайте! Бъдете щастливи!
От мен оставете само парчетата гнили!
Нека да полудея и в лудница ме съберете
и заключете остатъците зад девет дебели врати
от дърво нерендосано, живо, за да се сплитат
над девет отвора и зад сто железни врати
с катинари големи, клоните жилави
с тръни отровни, на место листа.
Моля, приковете ме към лудостта,
безметежна и сляпа!
В бяс да не виждам, да не чувам, да не скърбя!
Да линея и гърча се под течностите
на един жадуван добър свят - химера,
в който гангрена е само доброто,
и като дим немечтан опушва те злото!
И мръвка си! Взимайте и бъдете! Бъдете!
Този, който в щастие е роден,
той знае колко мил му е всеки нов ден.
А онзи - разкъсван, пръкнал се, живял
в клоаката на нищото и самотата
в дъното и вихъра на болката и злобата,
знае, колко всъщност струва добрината -
протегнатата по човешки ръка, благата дума -
в безсилието и в адска чернота.
Бъдете! А мен просто в остатъци гнили
ме изсипете и озарете деня си!
Молете се! Бог е добър, когато е с Вас,
а не с онези по грешка в светлина ослепели!
Слепците, живеят в своя цветен празничен свят,
онези с очите се блъскат в килиите празни,злокобни
на лудницата от киселинната болка и човешката злост.
Когато си там – изход навън няма! Няма и прошка,
а злоба жестока, без милост тояга,
налагаща вече болният гръб,
рисуваща по следите червени,
стараеща се от ударите
да начертае най-синият
до лилаво от болката път...
Когато успееш сам да се изровиш,
разбираш, че скъсал си примката,
бесилото самотно се клати над тебе,
а на врата червенее напомнящо болката.
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...
2155
27
69
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Галина! За прочита, за думите и времето ти! Искрено ти пожелавам, поне през тази година, да нямаш такива моменти, в които да чувстваш жарката примка на болката в себе си!
-
- Късайте! Взимайте! Бъдете щастливи!
От мен оставете само парчетата гнили!
Толкова е чувствено , описва всичко , което бих казала в този момент от живота си. -
Превърнахте коментарното поле в цирк, господа.Подбудите ви вече не са важни, размиха се в логореята. Много ви моля, мерете си...литературите на лични! Лия и Мая не заслужават това! Желая ви щедра и добра Нова година!
-
Уважаеми господа, Исмаил и Гаврил, ще ви помоля искрено и като една жена -спрете дотук. Няма проблеми ако нещо не ви харесва или имате спор за това кой как разбира, това, което съм написала. За мен винаги е било некрасиво подобен род държане под всяко произведение, дори и да е обърнато към мен лично, или към друг. Откакто съм в този сайт само един коментар съм изтрила и то по погрешка, и един път съм заключвала коментари поради същата причина.Не искам да го правя втори път и то по принуда. Никой не съм обидила умишлено или съм нямала подобен род желание, а просто съм коментирала това, как чувствам прочетеното или искрено съм изпращала своите уважения на автора, когато не виждам смисъл да анализирам нещо. Щом съм го харесала, значи е така. И никога не съм си позволила да огранича нечия свобода на изказване, стига тя да не е обидна или заплашителна, или умишлено незряла. Пожелавам ви щастливо посрещане на Новата година, много радост, много здраве и за първи път в живота си : уважение!
-
Забравих! Извини ме, но нека уважа изцяло желанието ти ,Гаврил. Та, бесилото само по себе си като начин за наказание или край, за мен е страшно и нехуманно...Удушването също, и удавянето, са за мен израз на отнемане на човешкото право за свободно дишане. Само по себе си, това да висиш дълго и да бъдеш душен от примката на болката е също толкова страшно и нечовешко, още повече,че никой друг, неизживял подобен род или вид болка не може да разбере, защото ти си в тъмнината на своята килия. От това по страшно, по черно и по...Даже не знам или в момента не ми идва думата...Та, това е за виждането вътре и отвън, за слепотата, за това, че от това по голямо наказание няма. А останалото можеш да си го навържеш. Все пак си талантлив човек. Благодаря ти, още веднъж!
-
Гаврил, надявам се да не ми се обидиш и след тези думи, но и ти си емоционално огнен... , а иначе все мен набеждават. Шеговито, но мисля, че ще разбереш. За "оплюването" няма връзка с теб, но от изчитането на коментара ти до край е ясно, че си го прозрял и не само това. Много хубаво си го казал, че "емоцията има корени в реалността". Тя е вид вътрешна реалност за мен. И да, бесилото в този случай означава точно това "продължаващо терзание", ако не и повече. "Виждането ми" е чистата ми вътрешна емоция за изживяване на болката и образността, чрез думите ,с която мога да обрисувам тази моя"емоционално вътрешна реалност". Аз и заради това написах, че ти можеш да си обясниш сам. Усетила съм в твоите произведения този вид чувствителност или емоционално потапяне, един вид. Дано правилно ме разбереш. Благодаря ти за обърнатото внимание и ти пожелавам Щастлива Нова 2019 година! Нека бъде по-успешна и нека ти носи повече усмивки! Чистосърдечно! И от мен поздрави! -
🌹
-
Благодаря ти Мая!
Моята "примка" от болка ще поседне до твоята, че поне да не са си сам самички.
И да, Синьо цветенце, най- дълбоката болка и неописуемо черното...са лепкави, гъсти и неизтриващи се лесно...А контекста е това, което вижда моята душа. Майче!!!
Станислав, благодаря! -
Като взрив си изсипала емоцията си, провокирана от последните думи...вече в различен контекст, пречупен през твоите думи и мисли. Сякаш мастилото е потекло с цвета на най-дълбоката болка.
За мен киното, литературата...са начин да изразим кое как трябва или не трябва да бъде. Как искаме или не искаме да бъде. Най-общо казано.
Лия! -
Прочетох няколко от "Тракийска душа", много хубаво разказваш, езикът е толкова богат, някои диалектни думи дори не ги знам, буквално се потопих в мястото и времето на Екатерина, Стайка, Павлин... Поздравления!
-
Благодаря, Васе!
-
Разбира се, че си сам! Кой днес ще ти помогне?
"отдолу чакали скимтят" и чакат парченце от твоята плът. По-добре да сме слепи! -
Станисла, благодаря ти за уточнението! И аз мисля, а и по правилата коментарите трябва да са към произведението.И - сега ти ме срази с изказаното в едно изречение "Всеки си носи неговата болка!" Еми то това му е скритото на "бесилото", че си я носим сами.
Благодаря за мнението ти Гаврил!
Исмаил и на теб, благодаря за подкрепата!
Искрено ви уважавам, като творци, а и като човеци и ви моля, не обръщайте мненията си и не ги приемайте на личностна основа.
Тук, никой не проклина никого .
Благодаря на всички ,че взеха отношение към творбата, без значение с отрицателен или положителен коментар!
Пожелавам ви повече усмивки и нека Новата година ви донесе много радостни моменти! -
защо приемате лично коментарите по стихотворението?
все пак е сайт за лично творчество, където всеки може да качва произведения, отговарящи на определени условия, нали си има модератор и за произведенията, и за коментарите?!
"Думите са ни дадени, за да четем това, което искаме" - възприятията ни са различни, и толкова!
до тука с личните обиди и нападки, толкова вживяване в чуждото бесило?
Наздраве и създавайте си хубави моменти, не се натоварвайте излишно с нещо, което не е част от вас! Всеки си носи неговата болка!
пп
на мен пък заглавието най ми харесва! Защото на бесилото на болката винаги самотно висиш, докато я изживяваш, а след това как ще я преживяваш, е друга бира!
-
Коментарът на един от големите поети в сайта/ Стойчо Станев/ трябва, да те топли! Поздравления за хубавата творба и весело посрещане на Новата година!
-
Чак и прокълнатите поети видях споменати в коментарите...
Но тук ми прави впечатление смисъла на заглавието, в сравнение със смисъла на текста... бесилото всъщност може ли да бъде “нещо” на болката? Нима не е бесилото от онези неща, чието предназначение води със себе си края на всички болки? -
Аз да кажа. Добрият ученик. 😊
-
Не се съмнявах, че някой ще посочи Шарл Бодлер и Борис Виан!
Е,това тук не е викторина!😅 Благодаря, Петър! -
Умея да уважавам Времето си. Да, понякога го пилея там, където смятам, че си струва, ЛиаНик! Сърдечни поздрави и благопожелания за здраве, вдъхновение, и каквото си му е нужно на Човека за да Е!
-
Няма за какво да се "замислям" Лина - Светлана.
Не си губи времето, твърде е ценно, с "огледални" думи, написани от "немислещи", а изживяващи драскачки.
Моите искрени уважения и пожелания за щастие през Новата 2019 година!
А лошо никому не правя, пробвам се просто да рисувам с думи някакви емоции... -
ЛиаНик, опитах се да създам, цитирайки твое лично (коментарно) мнение, своеобразно "огледало" на фона на повсеместните хвалби за да те накарам да се Замислиш. Явно, не ми се е получило. Е, лошо няма
-
Благодаря, Станисла ! Аз пиша от душа, другото е вятър работа.
Уважаеми господа, Петър и Стойчо, от Шарл Бодлер съм чела малко неща, но силно ме е впечатлило едно негово произведение в превод на български, мисля ,че беше Продадена муза или Муза за продаване. Дано не се лъжа! Ще взема да питам в "чичко гугъл", но пък нищо чудно вече да съм се "изложила", като този френски поет.
Отново ви благодаря!
Да! Стихотворението е "Муза за продаване"! -
Бодлер, Виан - тогава с псевдоним Върнън Съливън.
-
О, това е поезия!Не случайно още през 17 век един френски поет пише в този смисъл!Кой ще се сети кой е този поет, обесен заради желанието да пише бунтарски стихове?!През 20век, след 1945 г.друг френски поет бунтар казва: "Ще се изхрача на гробовете ви!"
Това което пишеш е поезия- протест срещу статуквото!
Остава да видим,кои са френските поети написали в стихове откровени обвинения срещу тогавашното общество?! Единият от тях е написал "Цветя на злото"!
Кой е той? -
"Интересна идея, но тогава няма да е силната болка, а ще е преродената надежда за живот" - kak хубаво го написа в едно изречение! значи - надеждата за живот се преражда, когато с болката преживееш Ада! Благодаря! Нова тема за размисъл, или за следващото ти стихотворение? Успех!
-
Благодаря, Петър! Да си в килията на болката е жестоко нещо!
Това се опитва да покаже "грубото ми" произведение!
Весело посрещане на Новата година!
Да, Станисла, има истина в думите ти! И Бог е в редовете ми, не защото е виновен!
А, за да видиш светлината след дупката и кладата от болка, която те изгаря вътрешно,дори до полудяване, трябва да преминеш много повече от деветте кръга на Ада...А за портрета, как да я нарисувам тази болка, може би с гирлянди от цветя, като пролетта...Да! Интересна идея, но тогава няма да е силната болка, а ще е преродената надежда за живот. Аз така виждам нещата.А един портрет, всъщност има повече от два начина да се обрисува, поне за мен. Поздрави и жива и здрава бъди! -
Погледни на болката от другата страна, нека е стимул за живот и красотата така, както изкуството трябва да създава усещане за удовлетворение, хармония и красота, а не обратното. Иначе добре боравиш с думите и изразните средства, а Господ няма място там, където не можем да контролираме емоциите си, не Той ни е виновен. Един портрет може да бъде нарисуван в две крайности: от лицето да струи такава нежност и топлота, че да ти се види най-красивият, или да бъдат подсилени гротескно недостатъците и в тъмни студени тонове да внушава отблъскваща грозота - ти избираш как да се изявиш, т.е. какво да покажеш!
Дали ще висиш или ще прережеш въжето, ти избираш. -
Кои сме ние, че да съдим???
Аз също съм бил там, зная... -
Лина - Светлана, свободна си да поставяш, каквато оценка решиш на публикацията ми. Ако съм искала да не ме коментират ,в сайта са си дали право да се забраняват коментари и оценки. Съжалявам за изгубеното ти време и труд.
Станисла, ако става въпрос за публикацията на Мая - да, харесва ми! Ако става въпрос за моето произведение, то си е израз на емоционалността и вътрешното ми разбиране за болката, която може да изпита един човек.
А иначе, към това произведение може да има претенции и да не харесва само Мая или Админ, който е собственик на онлайн пространството. За Мая съм готова и да го сваля, а иначе Админ или Майстора имат право да го изтрият, ако нещо не им допада.
Наде, благодаря ! -
Начинът, по който чувстваме и разбираме дадена творба е силно ограничен от призмата на нашето светоусещане. Така, че откъде ли идват цинизмът, вулгарността и черногледството....П.П. Не питам. Само констатирам.
-
От цинизъм и вулгарност няма как да се роди красота...
Защо виждате само жалката родна действителност? Болката ни учи как да оцеляваме, а не в гняв и черногледство да задълбаваме!
Наистина ли ти харесва това "творение"? -
"Има жар в редовете ти. Когато ги напишеш ги прочети и се опитай да разбереш дали това, което си написала отново и отново ще те вълнува. Просто предложение - не е мнение. Хубаво е да чета творби на млади хора. Радвам им се от сърце. Желая ти успех! "
ЛиаНик, цитирам твой коментар. Двойка няма да поставя на публикацията Ти въпреки, че много ми се иска... -
Благодаря ти, Любов! Аз така почувствах едни рими, така ги написах , завърнала се в тъмните дебри на спомените за болката.
Хел, благодаря ти! Съчувствието е хубаво и човешко, а и действителността за която говориш, мисля, не е само наша родна, но въобще съществува, защото така е устроен света. А болката, те кара да си подпреш клепачите с клечки и просто да гледаш и виждаш и чувстваш. Тя има различни измерения и различен отклик във всички ни. Благодаря още веднъж , че се спряхте, прочетохте и написахте топли думи! -
Много добре е описана жалката родна действителност с оскъдни проблясъци на човещина. Съчувствам ти за болката, Лия!
-
Какво да добави човек! Великолепна и много силна творба, Лия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
