Самотното листо
С топли есенни бои изпъстрено,
държи се здраво - едно самотно листо
с малко стебълце за клончето,
като птиче без ято сиротно.
Мокрят го непрестанно дъждовете,
брулят го и денонощно ветровете.
Не се отронва - стои си то!
В пъпки малки рано през пролетта,
под силата и напора
на нови цветове и листа,
ще се отрони тъжното перо!