10.05.2022 г., 10:40 ч.

Самотното момиче 

  Поезия
313 0 1

Самотното момиче живее в гората.

Вечер си ляга щом почувства се сама.

Сутрин сама посреща зората,

а в очите й вечно има тъга.

 

Тя броди сама из целия град,

но никой не я забелязва.

Света й се струва мрачен, злорад.

Прибира се щом слънцето залязва.

 

Тя е най-обикновена и невзрачна.

По външен вид не се откроява.

Всеки подминава я. Сякаш е прозрачна.

Но тя внимание не търси. И не настоява.

 

Красива е. Душата й.

Но никой не го вижда.

Такава е съдбата й,

но тя не завижда.

 

Тя е кротка и смирена.

Ходи наведена, с очи забити във земята.

Със своята съдба отдавна примирена

- заслужила си го е. Тя така смята.

 

Не е красива. Нищо не й приляга.

Срамува се. Със нищо не блести.

Страхува се. Иска да избяга.

Болката сама да си спести.

 

Неуверена е. Няма какво да предложи.

Освен душата и сърцето си във шепа.

Но да е вечно сама ще й се наложи,

защото в днешния свят изглежда нелепа.

 

В нейния самотен живот суров,

тя копнее само за мъничко любов.

Но разочарована, се връща пак в гората

и сама посреща пак зората.

© Татяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Развълнува ме твоя стих, Татяна. Самотата е състояние, с което не всеки може да свикне. Лесно е да даваме любовта си, но ако не я открием в другите... Всеки се стреми да бъде обичан.
Предложения
: ??:??