Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее?
Заблуждаваш ли се от любовта си,
от добротата и честността си?
Тогава, когато си лесно контролируем
и също така елементарно предсказуем.
Заблуждаваш ли се, че хората ги интересува,
когато си в тежка агония
и нищо за теб не си струва?
Ах, каква ирония,
да приложиш върху себе си лъжата,
за да се запазиш цял,
а не да бъдеш другар на самотата.
Заблуждаваш ли се, когато си тъжен,
когато за теб всичко е мъчение?
И въпреки това се впускаш в онова течение -
на надежда и вяра в хора,
ала съдбата е жестока,
изпълнена с много болка.
Живот в самозаблуда -
дали си струва?
Дали времето лекува
и те превръща в онзи изстинал човек -
където надеждата е изгубена,
а вярата дори незаслужена?
Въпросът накрая всъщност е:
"Продължаваш ли да се заблуждаваш, приятелю?"