Връщаш се-
не съм те чакала.
Само слушам пътната врата.
Очите ми ли?
Не, не съм и плакала.
Цигареният дим ми залютя...
Бръчиците-
от усмивки са,
повечето криви и така...
Дали тъгувам?
Чувствам се особено,
просто си отива любовта...
Вратата ли -
нека е отворена.
Всички сухи ветрове събра...
© Радка Миндова Всички права запазени