САТИРА

Все мътиме водите в гьола,

над който цял живот  стоим!

Съдбата ни – Съдба на вола!...

Ний над  тресавище градим!

А паднеме ли, мътим гьола!...

И пътят ни не води в „Рим”...

Качен е Дявол на Престола...

И  ний безропотно мълчим?!

Тъй караме на поразия

безропотните си дела.

И само за една филия

ний веем чужди  знамена!

Дошъл от Пъкъла в Живота,

Той нас във Пъкъл ни е сврял!

Нещата, както иска, мота!

И хич за нас не го е жал...

Това във блатото  ни води!

Това са смъртни грехове!

Нима във другите народи

Съдбата се така кове!

А ний, наивниците клети,

си мислим, че ще стигнем „Рим”...

И носим дните си проклети,

и даже му благодарим!

О, няма все да мътим Гьола...

Все някой ден  ще отмъстим!

Ще смъкнем Дявола и Произвола

и като хората  ще продължим!...