1.
Плачете граждани на Вавилон.
Но не на оня светъл, дивен град,
във който заживяха боговете.
Боговете са ви изоставили,
о, гладни, скитащи души!
Презрени сте от боговете.
Протегнали 
Оттам, отгдето в дните светли
походи за чест и слава
литваха навред...
впили нокти във земя корава, чий кървав плод
душите в своя мрак, в ужасния си дух?
Героите ви днес са там
в земята черна и на прах
са костите им, който въздуха изпълва.
Страх. И нищо друго, само страх
ще носи черното ви утро.
Прокълнати души, къде сте,
в уродливи празненства
отгледахте си утрото, децата,
хилядите, хиляди деца!
Но те са като вас и черен
белег носят от Съдбата...
Съдба! О, клетници, не обитават
силите велики тоя край.
За мъките ви няма край!

Пирувайте във тоя ден,
във тая нощ и уморен
от хиляди неволи, взор
прокълнат, взор пленен
на нищета извечна
в черно-кървавия трон
празнувай; твой предсмъртен стон
ще е смехът ти, зъл, дивашки,
грохот на недрата осквернени,
на тоя пир сте до един засмени,
в своя жалък ден и заслепени
в своето пиянство.
Няма вино за пиянство.

2.
Къде се скита до сега
ти, пътнико в нощта?
Да беше три пъти умрял
какво ли щеше да узнаеш?
Мразиш ли света си почернял,
в чиито сенки черни се стопяваш...
да мразиш ли... че друго не познаваш.
Роден от скверното начало
на любов порочна, о, слушайте!
Порокът тук е мръсен в сажди
от пепелищата на красота,
живот прокълнат неживяла.
Ни дума тук за красотата.
Оплаквайте живота си, души,
че глуха е за вас Съдбата,
че нямате предречена Съдба!
Безцелен пътник, че е жив,
по нищо не личи, умрял е.
С вино го напийте, че да изтрезнее.
Епизод.
Маските от жълт картон,
посипани с проклето злато.
Защо тежат като лицата
с накити богати пременени?
Погледите за любов жаднеят.
Каква любов познавате, деца
на отвратителни пороци?
Възпрявайте тогава любовта
с лютни от черни кости,
с крясъци на животинска страст,
давещи се в гадна радост,
в спазми на телесни химни.
Възпявайте я, викайте за любовта!
На пир в палати драгоценни
се събрали граждани веднъж,
о, кръг, пресечен по средата.

3.
Плачете, граждани на Вавилон.
Кулата ви падна
в руини безбройни,
на страха сте черни воини
без броня и без меч!
Загубили навеки своя меч,
кое ли божество ще призовете?
Напуснали са Вавилона боговете.
Над грозните лица,
омазани с разкошен грим,
днес царстват демоните.
Очите си загубихте нали,
когато с прът нагорещен
плътта ви прогори
търговецът на роби,
той очите ви избоде!
Слепци, със черни кухини,
пирувайте сред тия руини,
че главна роля ви е отредена
в оргия на демони и ослепени.
Извечен пандемониум царува
в прокълнатите ви земи,
в земи, където всеки ден пирува
скитникът, плачете с прашните сълзи.
Плачете, граждани и роби,
едните днес, а други - после.

Привидение проклето възвести
за огън нивга не горял,
към небе, блестящо от звезди,
той с черна пепел полетял!