Да, права си, ревнива ми госпожо,
с ентусиазъм станала палачка -
познавам яростта до изнемога,
онази ярост, дето не за плач е,
а тихо и ужасно злобно ръфа
сърцето, от безобич изцедено,
и дето свойте бомбички разпръсва
със отмъстителна вредливост дребна.
Това, че съм преминала пожара
и минните полета на тъгата,
фрустрацията, болката, раздяла,
че съм живяла дълго със вината, ...