Довиждане, стара годино!
Направи, каквото направи,
взе, каквото си взе...
Пиша ти забележка,
с червено мастило
голямо и заслужено
"слаб две"!
Между звън на чаши
и празничен тост
се промъкна лукаво
в новогодишната нощ.
Обещаваща, кротка,
с бавна походка...
А после ... изведнъж полудя!
Още не изтрила
своя бляскав макиаж
и … яхна косата!
Признавам, висш пилотаж!
Опита се духа да ни отнемеш.
Посегна и на свободата!
Поиска живота ни
в ръцете си да вземеш!
Отне игрите на децата!
Раздели човек от човека…
Ще ти кажа,
пренебрегнала етикета:
Вярата и надеждата
не успя да убиеш,
нищо, че под маски
искаше да ни скриеш!
Хайде, отивай си, тръгвай от тук!
Заключвам те зад решетки,
в жълти райета.
Захвърлям те
както в бутилка зъл дух.
Казвам ти "Сбогом, годино! "
И за доказателство - виж,
откъсвам от календара ти
и последния лист!
© Даниела Виткова Всички права запазени