С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват
във смирената си горест.
Ще ме топли все по-плахо
дискът побелял отгоре.
Все по-често ще се мръщят
тъмни облаци - откоси.
Натежала - пак се връщаш,
есен моя плодоносна...
© Вилдан Сефер Всички права запазени