Ти имаш сили да си тръгнеш.
Да загърбиш всичко между нас.
Искаш нещо ново да погълнеш.
А мене да оставиш във захлас.
"Измъкнах се", помисляш си веднага
от таз тегоба, тоз затвор.
Пускаш и вината да избяга
през формиралия се отвор.
Но ти не виждаш, че от него
пълзи и нещо друго, нещо мое.
Роза, обагрена в червено
и черно, както всъщност то е
като нашето приятелство - почти
преминахме препятствия, но дали
те бяха повече от нашите мечти
или бе малко обичта, нали?
Горчиво, като силна доза шоколад,
усетих твойто тръгване, уви!
В интернет правиш крачката назад,
аз малко ще полегна, ти върви...
© Биби Всички права запазени