2.01.2017 г., 18:57 ч.
Сбогуване
Забърза се денят – така потаен,
потънал в снежна белота,
препускаше към залеза безкраен,
след себе си остави тишина!
А аз, безсилна да го върна
смирих се, като клончето в снега,
тъгата в спомен се превърна –
за сбогом му помахах със ръка!
потънал в снежна белота,
препускаше към залеза безкраен,
след себе си остави тишина!
А аз, безсилна да го върна
смирих се, като клончето в снега,
тъгата в спомен се превърна –
за сбогом му помахах със ръка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Руми Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
