Сбогуване

21.06.2018 г., 8:20 ч.

Поезия » Философска

357 0 0

То пък една кобила,

куца, та куца.

Срокът на годност е минал.

Не става и за каруца.

Да вози дърва, сгурия,

циглета на гроздове мръсни.

Нейните са в чужбина,

смята жребците на пръсти.

Те за рали са родени,

тя гази тука в гръсти.

Старата куца кобила,

по майчински се прекръсти.

Идва с тротоп талигата

по коловоза й стръмен.

Слънцето вече залязва

потъва в погледа тъмен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.