Преплитат се спомени,
Зелени стени.
Смъртта е тъй бързаща!
И на сред хаоса - Ти!
Като в мъгла.
Като сред студ, ала от ада...
Се свивам, като вълк самотен.
И да крещя,
нима ще има някаква пощада?
Да имам сили -
Всеки ми напомня!
Но аз съм само мъничка жена,
Изгубена душа.
И майка...
И плачеща..
Сама, накрай света!
А ти!
Така ми липсваш...
Защо на теб,това се случи?
Не те виня!
Но ехото от моя животински вик,
В бездънна пропаст, сякаш се пропука...
Отиваш си!
От мене.
И от всичко!
Ах,обич моя!
Обич,обич моя!!!
В сърцето и душата си,
Ще пазя!
И споменът и твойта воля!!!
Ех...
Отлети!
Сега си пак свободен!
Преплитат си крилете
гълъби
във своя утринен възход...
Обичам те!
И няма сбогом!
До скоро!
Обич моя!
Лека нощ!
На Мария
© Просто Някой Всички права запазени