Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
тя има място в мойте стихове.
Сега, когато лятото отмина
и вятърът ме сипе със листа,
когато част от моя живот мина,
прощавам се с любимите места!
Ще срещна есента във градските градини,
най-петимен за тази красота;
и Залезите с мъка ще отмина;
и радостта, със Изгрева дошла... ...