Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна?
Избрал, бих топъл месец, че поне,
ако се случи, пак да ме прегърнеш,
не с плат да ме докосваш, с рамене
и слънцето, проблеснало в очите,
да ми напомня колко съм мечтал,
на устните, тъй сочни, до насита,
да бъда роб, сред - юлската нега, ...