Izumrudkata (Катя)
290 3762
10.09.2012 г., 12:19 ч.

Сбогуване със самотата 

  Поезия » Друга
809 0 4

   

Самотата бавно убива душата ми.

Затворила съм отдавна прозореца,

дори и слънчев лъч до нея не достига.

Скрито ридая зад маската на слънчева жена.

А всяка струна в душата ми отронва

вик на самота… Затова те моля!

Вземи си маската животе, тежи ми,

не искам повече да крия своето лице…

Вземи си я… вземи и с нея самотата…

Аз искам просто да живея в светлина.

Самотата е тъй безпощадна и всяка клетка в мене руши.

Шуми в мен като отрова, изгаря ме… боли душата

в този миг усамотен, ах, как звучи ли… звучи злокобно,

присмива се,  иска маската да сложа, да бъда скрита от света.

А в мен крещи душата и търси, търси светлина.

Самотата - това е жена от плът и кръв, която диша чрез мен…

Още чувам смеха ù зловещ, който смразява кръвта ми.

Аз отдавна с теб съм в двубой, не се ли умори

да ме преследваш… не се ли умори… пусни ме…

Сбогува се най-после с мене самотата…

Широко прозореца отворих и слънцето озари деня ми.

Разтвори в шепи надеждата и златен прашец разпиля…

И семената на доброто ми подари, за да бъда отново сред хората…

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??