kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
8.11.2011 г., 19:24 ч.

Сбъднатост 

  Поезия » Друга
1104 0 8
Сънувах те!

Но знаех, че те има.
Там някъде… където…
луната е огромна, синя,
небето изумрудено сияе,
а океан или море 

са в цвят златист.

И нищо, ама нищо

не е както трябва.

Аз в рокля алено червена,
ти в смокинг с цвят на дъжд.
Сънувам! И… рисувам,
и безразборно с 

цветовете си играя.
За да изплуваш в тази
шарена палитра…

по-истински от всичко,
с очите на небето синьо,
а аз - с коси на водопад.
Сънувах те! И ето че те имам!





07.11.11г.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??