Живот – труден.
Живот – борба.
Живот, в който всички сме роби на властта.
Брат, брата си убива за пари,
а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени.
Живеем в свят, пълен с лъжи,
а най-тъжното е, че ние сами построихме този ад,
мислейки, че е раят от нашите мечти.
Да, животът е труден,
животът е борба
и живеем всички по правилата на страстта.
Сестра с мъжа на сестра си я предава
и с чиста съвест казва, че любовта така ù повелява.
Никаква любов.
Само секс и нощи диви.
Всичко е просто една игра
и всички искаме да живеем на ръба
с вятър в косите и огън в кръвта.
Да, но играта ще приключи някой ден
и тогава всеки ще казва
“Вината не е в мен.”
Тогава ще има обиди и порой от сълзи,
защото най-много боли от разкритите лъжи.
Да, такъв е животът – труден, щур, объркан и без правила.
Да, това е животът – една вечна борба, изпитание на издръжливостта.
И не ни остава друго, освен да се подчиним на властта.
И не ни остава друго, освен да се адаптираме към алчността
и с широко разтворени обятия да прегърнем порочността.
И не ни остана друго, освен да живеем в лъжа,
защото лъжите днес въртят планетата Земя.
Живот – труден.
Живот – лъжа.
Объркани сме всички ний сега.
Объркан е животът, сбъркан е света.
ПП: Моля ви каквото и да мислите за стихотворението, споделете го. Ако не ви е харесало, кажете защо. Ако ви е харесало, кажете защо. Просто си излейте душата! Ще съм ви МНОГО благодарна :)
© Яна Монева Всички права запазени