Светът е сцена, а ние зад кулисите
изчакваме монолога на съдбата.
А когато тя свърши свойта реч,
един от нас тогава взема.
И ето - моят ред дойде,
пристъпвам към алената сцена,
стискайки стрък кокиче в свойта длан,
гледам напред, придобила смъртна бледност.
Кулисите се вдигат - второ действие,
Съдбата ме поглежда някак странно,
а в залата броди астрално сияние -
кое е то? Не мисля, че е важно! ...