Спомням си! Просто лежа и си спомням,
а мракът, единствен и верен приятел
прегръща ме нежно и сам ми припомня,
за минали страсти и мой е слушател.
Разказвам му бавно и тихо, с усмивка,
за моите танци, за моята младост…
Как бях ненаситна, красива щастливка,
облечена в нежност, гримирана в сладост...
Поглеждам небето, а то безучастно
май просто е горе, студено и черно
и сякаш ми казва: “Това е опасно,
играеш си с огън изгарящ безмерно!”… ...