Счупена любов
Приех те за минало...
дълбоко в сърцето те скрих.
Но всичко не е отминало,
щом лея стих, подир стих.
След тази недостойна раздяла,
почувствах гнева...
Любовта се превърна в омраза
и секна плача...
Побягна ти страхливо,
не обърна се назад.
Загърби нещо живо,
превърна го в ад...
От ада аз излязох...
болката не ме преви.
Но в какво да вярвам,
щом ме нарани...
Как да приема сега нещата,
нещо в мене се разби.
Мога ли да залепя стъклата,
как се любовта лепи...
© Лилия Нейкова Всички права запазени