16.10.2014 г., 22:06 ч.
Счупени крила
Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно,
а всъщност е еднакво?
Едно напомня ми на друго,
а другото на трето.
И спомени бясно летят през нощта,
говорят ми от часове, а аз все още мълча.
И мъката тихо мърмори,
а сърцето се чуди как да я прогони.
Не ми остава друго, освен да полетя,
но как да го направя със счупени крила?
Знам си аз, тук ще остана,
тук с един чифт счупени крила,
дори болката вече я няма,
сами сме,
само аз и мойта вина.
© Мануела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много благодаря за отзива. Истината е, че много пъти съм се опитвала да пиша весели стихове (ода или нещо подобно), но все не ми се получава затова наблягам повече на елегията.
-
Добре дошла, Елена!
Мисля, че си още много млада, за да си с прекършени крила,
иначе те поздравявам с първата ти творба!
С крилете свои продължавай да летиш,
усмихвай се в живота
и много да твориш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Животът е коварен, защото го живееш...
Не ми остава друго, освен да полетя,
но как да го направя със счупени крила?"
Прекрасни редове, оформящи стихотворение в стихотворението /при това с висока стойност/. Поздравление за находчивите изводи!