... се ражда ДЕНЯ
Бездрумни искри - безпосочни, безлики
се сблъскват във яростен полет.
Звъни!
И жадни посоки от взрива избликват -
свистящи, блестящи, болящи стрели!
Небето припламва във хлад обемиста
и раждат се утринни, бледи слънца!
И властно, бездумно светлик се разплисва
по мрачната, спяща и тиха земя.
Над нейното месесто тяло е космос -
преливащ в галактики, дим и лъчи!
Земята е сляпа, и гола, и боса -
и всеки къс плът до безпамет боли!
И с всяка свистяща искра се разстила
по нейната тучна снага светлина!
Земята във болката само е силна,
защото връз НЕЯ се ражда деня!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Песенно...!
Браво! -
Чудесно е!
-
Невероятно!!!
-
Прекрасно!!!
-
Страхотно!
-
Браво!
-
Нямам думи, страхотна си!
-
Браво!!!
-
"Земята е сляпа, и гола, и боса -
и всеки къс плът до безпамет боли!"
"...от НЕЯ се ражда деня!"
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Денят се ражда от небето,но ТЯ Е МАЙКА на всички нас!И верно е-БОЛИ Я ДО СМЪРТ!!!Едвам поема дъх под шибания бетон!ДЕЦАТА Й!!!ПРЕДАТЕЛИ!!! -
красива си, Кате!!!*
като земята,
като космоса...
Като всичко, което можеш.
И СИ* -
Красиво стихотворение ,
мила Катерина, много красиво!
Целувам те с обич. -
Браво!
-
*в поза "за почест"*
Поздрав! Страхотоно е! -
!!!!
Поздрави! -
Велико
-
Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Земята се разтваря закопняла
за нечия телесна топлина,
в недрата си до капка ме поема цяла,
жадуваща душевна тишина!
И камък подир камък ме целува
със всеки къс от своята самотност.
А нощем във прегръдката си мен сънува
и люби ме до сутринта в смълчана непорочност.
Небето пак ревнува тихо в свойта синева,
сълзите му обливат ме,то плаче от тъга горчива.
В душата си за мен това небе рисува хиляди слънца,
но аз принадлежа на своята Земя - прогизнала и сива!...