10.04.2016 г., 16:49 ч.

Се7ем 

  Поезия » Философска
1965 6 32

           

 

 

                 Се7ем

 

 

 

Огледах се... И себе си познах.

Наоколо, сред хорската Омраза.

На Алчността от млякото бозах!

Но ме разяде като метастаза...

 

Във Леността снагата си превих

и сетните си чувства изживявах.

От Гордостта главата ме боли,

понеже никога не я прекланях...

 

Завистта със мен се подигра,

събраното погубих толкоз лесно!

Отдадох сетивата на Сластта,

пирувах с Лакомията чудесно...

 

Предадох се!... Затиснат от греха...

Не може да възкръсне прецъфтялото...

Разбитата мечта във мен се взря!...

През погледа ми... Вперен в огледалото...

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??