Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза...
Във Леността снагата си превих
и сетните си чувства изживявах.
От Гордостта главата ме боли,
понеже никога не я прекланях...
Завистта със мен се подигра,
събраното погубих толкоз лесно!
Отдадох сетивата на Сластта,
пирувах с Лакомията чудесно...
Предадох се!... Затиснат от греха...
Не може да възкръсне прецъфтялото...
Разбитата мечта във мен се взря!...
През погледа ми... Вперен в огледалото...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени