4.08.2008 г., 6:27 ч.

Себеизлъчване 

  Поезия » Философска
903 0 2
I. Себеизлъчване

И ние по пътеки бездънни,
търсим своето себеизлъчване,
но в гората мрачна
като хищници се избиваме.

Кървища вплели в косите си.
Пот върху вятъра тъжен!
Търсещи, слава, внимание -
човекът сам се унищожава...

II. Себеизлъчване

... Спри се, човеко! Огледай се.
Сам си останал -
дори и себе си ще изядеш
за своето себеизлъчване.

© Димитър Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мнго е добро..поздравче!!!
  • наистина се чудя как може на толкова -незрели - хора да им хрумват толкова зрели и стойностни неща
    незрели е в кавички и имам пред вид възрастта
    много е силно-сами сме останали,а се изяждаме и самоунищожаваме -това е най- нелепото и неразбираемо за мен......поздрав
Предложения
: ??:??