Стремя се аз към разгадаване и опознаване
на своята душа, но ще ми позволи ли тя
да разгадая тайните на Вечността, скрити
под дебелия слой на забравата и пошлостта.
Лутаме се ние в измамността на материалността,
незабелязвайки великите творения на нашия Баща.
Вечно искащи и недоволни, понякога безсрамно нагли,
не казваме дори благодаря, за живота, светлината и
благата, предоставени от Него на своите деца.
Погледът ни винаги надалеч е устремен,
а успяхме ли себе си да разберем?
Защо сме тука ний сега и каква ли роля ...