изречена (Мая Попова)
325 6799
25.06.2006 г., 11:25 ч.

Седмият ден 

  Поезия » Философска
1388 0 5

От кръста парещ на гърдите ми
усещам силата неземна над Земята.
А ти отгоре преброяваш дните ми,
или пресмяташ ми остатъка.
Така безмерно е безвремието,
в което си ни включил на батерии,
които да отчитат времето ни
и спират, срокът изтече ли им.
Каква пародия на съществуване.
А мислим си, че много сме велики.
Като "Титаник" във живота плуваме,
забравили, че рифовете скрити са.
И в миг на пълно разкаяние
се сещаме за кръста на гърдите ни,
целуваме го и те викаме отчаяни -
да продължиш с минутка дните ни.
А ти - нехаещ, неработещ във неделя -
превключващ с дистанционното каналите,
излегнал се удобно във постелята.
В неделя отморяваш тялото си.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??