Nella_gold (Нели )
841 4525
3.02.2010 г., 21:35 ч.

Сега 

  Поезия » Друга
551 0 5

Ще се завръщам мълчешком

като есенен дъжд. А през

моето цветно стъкло –

заспиваше ли детето в мен?!

 

Уморено утро, а аз сънувах само.

Нали е истина?! Сънувал си ме тази нощ.

Несъвършена. Но... Помниш ли онзи разговор

за ябълката? Не ме събуждай.

 

Наречи ме по име. Поискай ме,

вместо любовна магия. Нека тихо се слея с дъжда.

Че... Нямам име и не исках да боли.

Ще се завърнеш с тихи стъпки.

 

Непокорни очи! Виж ме.

И онази, другата в мен. А после ли?

Да влезеш тихо в моята стая,

за да потъна в очите ти.

 

Сега ... ти си моето закъсняло слънце.

Грях ли?! Завръщане – монотонно (себе си)

и опит за летене... Съзнателно.

А луната ли?!

 

Виж, луната плаче. Странен сън,

и щурчова песен. Случва се.

И нощна целувка, забравена

на разсъмване. Нещо повече –

нощта на мечтите.

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??