Aleks-Green (Александра)
24 227
13.02.2010 г., 21:53 ч.

Сега... 

  Поезия » Друга
1486 0 8

Вече не знам на кого да вярвам...

Кое е истина и кое илюзия,

кой е с мен и кой ме предава.

Казвам "Сбогом" на миналото и вдигам очи към небето.

Ще продължа напред, дори и сама...

Не ме интересува никой и нищо.

Спирам да слушам какво искат другите.

Егоистично ще постъпя и ще гледам само себе си...

А животът е кратък да се правиш на друг,

но хората го осъзнават прекалено късно...

Сега разбирам, че идеалните неща

всъщност не са истински...

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Сега разбирам, че идеалните неща
    всъщност не са истински..."
    Ами... зависи )
  • прекрасно е ! }[{}{ ]}}{
  • Хубав стих с прекалено много истина в него жовота е труден трябва да живеем колкото и трудно да ние, а в това да мислим първо за себе си и тогава за останалото да съгласен съм, но аз немога. Поздрави за хубавия стих отново
  • "Сега разбирам, че идеалните неща
    всъщност не са истински..."
  • Вярно,ние сме гости на тази Земя,но твоят път е ,светъл и чист.От теб зависи дали ще е прав.Но,трябва да прозреш ИСТИНАТА.
  • Мило дете, изненадана съм много от хубавите ти стихове и от прозренията в тях! И да ти кажа от моите 57 години, че животът е достатъчно дълъг да го изпълниш с обич и не се уморявай да бъдеш себе си - трудно е , но опитай ! Успех ! Благодаря ти , че хареса моята снимка !И от мен 6 !
  • Много приятно ме изненадваш ,Александра!С посещението си на моята страничка и с твоите стихове!Една шестичка и от мен!
  • Труден е живота, Алекс!
    Но има и слънце...то пак ще грейне!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??