28.10.2008 г., 0:55 ч.

Сега не ми е до тебе... 

  Поезия
810 0 9

 

Сега не ми е до тебе.
Влез, ако искаш, в стената
или избягай при себе си.
Сега съм най-малко жената,

която си съчинявал,
за да не бъдеш сам.
Аз съм не зърното, плявата -
нищо не мога да дам.

Сричам града ни по улици,
съвсем не ми е до теб.
Ще полудееш с мен, чуваш ли,
кротко и страшно нелепо.

Дрънчи в главата ми песничка,
добре, че нямаш уши...
Всички сме някак си жертва
на прегорели съдби.

Дъвча най-белия облак
и съм най-черният храм.
Мъж съм в усмихната рокля
и нищо няма да дам.

Влизай в стената и чакай
да се превърна в жена,
ако на баба ми в раклата
дядо е сложил цветя!

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??